събота, 6 февруари 2010 г.

Феноменът Остел


В проучвателната фаза на един студентски проект имах задача да напиша реферат за хостела "Остел" в Берлин. Получи се хубаво и реших да го превърна в пост, защото според мен темата е интересна.

Какво е Остел?


източник: http://ostel.eu/

Думата идва от "хостел" и Ost - изток. "Ostel" е дизайнерски хостел близо до Ostbahnhof (източната гара в Берлин). Позиционирането му е добро, защото има удобен транспорт, наблизо са разположени много клубове и East Side Gallery (http://de.wikipedia.org/wiki/East_Side_Gallery). Всичките му помещения са обзаведени с открай-докрай с продукти на ГДР. Някой дълго, трудно и с любов е събирал мебели, лампи, снимки и дори стари рула тапети от складове, аукциони и разпродажби (вероятно в битка с други "осталгици"). После ги е подредил с вкус и така че да си пасват.





източник: http://ostel.eu/

Слабост на хостела според мен са фасадите му. Това, което едно време е било единадесет етажна панелка, сега е скъсено до 7 етажа и е боядисано в основни цветове.



Кому е нужно?

Доста българи ще се запитат кой изобщо би посетил подобен "комунистически" хотел. Посетителите му са почти само и единствено от страни, където никога не е имало комунизъм. Привлича ги възможността за "пътуване във времето" и потапяне в една съвсем различна и непозната за тях действителност. От друга страна рецепционистката разказа как една полска група се изнесла от хостела след първата прекарана там нощ. Поляците определили обстановката като "непоносимо подтискаща".


източник: http://ostel.eu/

Другото привлекателно нещо в хостела е много добрият дизайн. Изчистен, балансиран и функционален, според мен не отстъпва на много от съвременните минималистични дизайнери. Освен това е консеквентен. Всичко, от гардероба до поставката за четките за зъби, следва една стилова линия.






източник: http://ostel.eu/

В Германия напоследък се продават много източни стоки с първоначалното си оформление. В самия Остел има такъв магазин, в интернет има още няколко и дори в супермаркетите се завръщат много култови източногермански продукти. Показателна е и историята с Ost-Ampelmännchen, човечето от старите светофари в ГДР, което се превърна в запазена марка на осталгията.
http://www.ampelmann.de/html/geschichte.html



източник: http://ostel.eu/


Защо в България няма осталгия?

Причините са ясни. Друг въпрос е защо старият хубав дизайн от комунистическо време беше абсолютно зачеркнат и на негово място се появи някакъв отчайващ и безстилов сурогат. Да не си помислите, че говоря за качеството на продуктите и мебелите. Не говоря за него, то беше под всякаква критика, говоря само и изключително за дизайна. Този дизайн беше добър и ми е мъчно че изчезна.

Мисля че е в българите съществува склонност да изгарят всички мостове след себе си. Няма приемственост. Такъв пример е взривяването на мавзолея, с което постигнахме единствено това, че българските деца знаят още по-малко за новата ни история. В Германия събарянето на Двореца на републиката (местното НДК) предизвика много силна полемика. Затова пък двуглавия нацистки орел върху някои улични лампи и полуразрушеният от бомбите храм на Кудам още си стоят. Подобни паметници трябва да съществуват, не за им се кланяме.А за спомен.


Междувременно Остел е толкова печеливш, че се появиха още два такива хотела.


източник: http://ostel.eu/

7 коментара:

  1. Миналата година дъщеря ми и приятелят и ходиха за 7дни в бившата резиденция в Арабанаси. Сега е хотел. Каза, че мебелите, а и основно целия интериор е запазен и обновен.
    Предполагам зашото качеството е било на по-добро ниво, а не тия,масовите ,които се правеха от ония талашит,който при второто сглобяване и малко влага ...нали?!:)
    ---
    А на снимките като гледам, според мен добре са се справили (за фасадите)- цветовете са пастелни и добре хармонират даже и с настилката.
    За промяната- ами най-грубо казано, външната,показна промяна е много по-лесна от вътрешната...Многократно съм казвал, че това, което за хората е позиция, за нас си е просто поза :)))
    А според мен, мавзолеят добре се вписваше на мястото си и сега е ...не добре.
    Освен това,не съм специалист ,но инсталациите за поддръжка на мумията можеше да се ползват за съхранение на разни антики...но,това е:)

    ОтговорИзтриване
  2. За Арбанаси чух от колеги, сигурно е интересно да се види. Проблемът с фасадите е, че не отговарят на "осталгичната" концепция на хотела. Тоест са хвърлили много усилия да имитират интерор на источногерманска панелка, а са променили фасадата, която всъщност е била точно това - източногерманска панелка. Поне на мен не ми се връзва.

    ОтговорИзтриване
  3. Не съм ходил в Германия, а преди и в ГДР, но тук остовно си беше сивото...Доста по-късно "вкараха цвят" ..и то пастел,:)
    Даже бях чувал реплики на съвет-"какви са тез бои,бре,туй да не е стрелбище" :)))
    Не знам ,знаете ли, но на времето имаше едни специалисти по всичко:)

    ОтговорИзтриване
  4. Тук масовите панелки са облицовани с плочки. Изглеждат чистичко, но поне на мен ми навяват асоциации с болница. Сега масово ги санират и след като им сложат изолацията, ги измазват. Изобщо старите панелни блокове и тук са проблем, но се опитват да се справят с него, а не го чакат да се срути сам :)

    ОтговорИзтриване
  5. Блокчетата винаги са си били толкова етажни там. Изолираха ги отвън и ги боядисаха много скоро. Съседните още са си в оригинал.

    Относно соц. дизайна като пример за скопосан модернизъм, напълно съм съгласен.

    А що се отнася за рушене на нелицепирятни старини, немците нямат равни в това отношение. Дворецът на Републиката е най-малкото, те дори не оставиха едно място оригинална стена, ама както си е била наистина, с двата реда, вишките и тн. Онова на Бернауерщр. е просто преподредено, за съжаление. Александърплац, уникален пример за модернистична утопия от 60те е в процес на пълно унищожаване в момента, който не е завършил. Парк ин хотела ще се бута, примерно, както и Хаус дес Раизенс и Хаус дер Прессе. Да спра с примерите, че са наистина много. Нашия мавзолей е шикалкавене в сравнение с това, което се случи в Берлин след промените.

    ОтговорИзтриване
  6. За височината на сградата нямах достоверен източник, освен един много объркан план от 1986, където ми се стори че височината е 11 етажа. После като попитах рецепционистката, тя също имаше впечатлението че е блокът е бил по-висок. Иначе аз също сам съгласна, че много добри сгради от източните си отидоха. Специалният план за Alexanderplatz предвижда още строежи, така че накрая сигурно ще е целият в стил Алекса. За националната памет нямам предвид само ГДР, а изобщо. Немците показват отношението си към историята с огромното количество културно защитени сгради от всички епохи, които държавата интензивно поддържа и рядко някой може да пипне, а камо ли събори. Haus der Presse наистина я бутнаха , но Haus der Lehrers си стои. Предполагам че все пак достатъчно сгради ще попаднат под защита, та да се илюстрира епохата. Докато в България имаме малко защитени сгради, а и те умират една след друга.. Виж какво става с къщата на Фингов. А мавзолея си стоеше чудесно там. Сега е останала една дупка, като от изваден зъб.

    ОтговорИзтриване
  7. Носталгия може да има само по нещо което е изчезнало. В България панелното строителство още стряска с грозотията си. Не се заблуждавайте - грозно е!! Виждал съм подобно строителство в други държави и то не отблъсква така.
    Не смятам да отхвърлям всичко соц, но в голямата си част е толкова грозно и отвратително, че направо ме изненадва някой който му харесва. Достатъчно видях от света за реша, че архитекти в българя може и да е имало но не са били местни.

    ОтговорИзтриване