петък, 11 декември 2009 г.

Сграда на годината или за един конкурс, който всъщност не се случи

„Сграда на годината” (http://www.buildingoftheyear.bg/inner.php?language=bg) е най-авторитетната архитектурна награда в България, поне според учредителите ѝ. Тази година, след като за пореден път се учудих на крайно недостатъчното представяне на отделните сгради, реших да се информирам как се презентират проектите. Ето изискванията:

”Да приложи към бланката:
- Цифрови изображения на сградата (300 dpi шир. 210 мм)
- Пет екстериора и пет интериора.
- Едно типово разпределение в PDF формат.
- Кратко описание на обекта, на Word ( до 50 реда) на български и на английски език, като се посочат специфични особености и използвани нови технологии, които отличават сградата.”

Така...

Значи проектите се сравняват на базата на 50 реда текст,10 картинки и едно разпределение.

Какво липсва?

1) Градоустройство.

Няма план в дребен мащаб с околното застрояване. Няма изискване за такова нещо. Нито дума за това как къщата се позиционира в града или квартала, нито дума за инфраструктура. Тези сгради са визуално „изкоренени” и едва ли журито си задава въпроса кореспондират ли със заобикалящата ги среда, било то по форма, големина, стил или нещо друго. Биха могли да бъдат в София, в село Ружинци, сред полето или в пустинята Гоби.

2) Разпределения, разрези..

За първи път чувам че „Сграда на годината” е конкурс за фасада. Какво точно може да се разбере за голям хотел от едно-единствено разпределение?

3) Анализи, диаграми, графики...

Сградата е система, и основна задача на архитекта е да я проектира така, че при конкретните условия да функционира оптимално. Това решение не е еднозначно, нито пък се подразбира и винаги се нуждае от обосновка. Интересно ми е защо когато бюра като Хадид или Фостър изразходват по най-малко две големи табла с диаграми и анализи за всеки един проект, българските архитекти смятат че са ги надраснали.


4) Макети.

Архитектурата е пространствена. Двуизмерните ѝ проекции дават твърде анемична представа за една сграда. Това е като да се опитваш да опишеш с думи картина.


5) Добра архитектурна фотография.

Да. Има и такова нещо. Има известни архитектурни фотографи, на които не по-малко известни архитекти плащат луди пари, за да снимат сградите им. Не мисля, че „Сграда на годината” има чак такива претенции. Лошите снимки не биха били проблем, ако не отсъстваше всичко друго. Драматични широки ъгли, лошо осветление, недомислена композиция. Когато правих семинар по архитектурна фотография, основно изискване беше всички да снимаме с обективи с нормален ъгъл. Пределно ясно е, че едно пространство, снимано със широкоъгълен обектив (напр. 35мм.), е оптично деформирано и не дава истинска представа за размерите на снимания обект. Не знам какъв е бил бюджетът на представените сгради, но вероятно са можели да отделят малко пари за професионален фотограф.

6) Концепция

Без коментар.

Какво се получи? Журито оценява сгради, без да знае как точно изглеждат отвътре или в пространството, как работят, как се вписват в средата на базата на непрофесионални снимки и малко текст. На вас не ви ли прилича на проформа?

P.S. Това е първият ми пост и май се получи малко ни риба, ни рак – тоест за архитектите звучи сякаш сега откривам топлата вода, а за неархитектите – суховато и скучно. Обичам да пиша за архитектура и обещавам да се поправя.

5 коментара:

  1. Защо,много добре се е получило,и мисля,че като зная от опит КАК работят нашите журита и КАКВО оценяват, това ,което искат като презентация е предостатъчно:)
    Впрочем,почти колеги сме,но аз пиша в блога си работи, които ме ..разтоварват и правя разни глупости с Фотошоп...може би е вече от годините,
    от разклатеното здраве,знам ли?!:)

    ОтговорИзтриване
  2. Журитата оценяват както си искат именно защото регламента е толкова ужасяващо неясен. Когато отсъстват ясни показатели какво и защо се оценява, цялото оценяване става на субективен принцип. Няма нищо лошо някакви хора да искат да наградят някакви сгради, само защото им харесват. Само да не го наричат конкурс :)

    ОтговорИзтриване
  3. Напълно сте прав(а) - Особено ми допадна последното изречение:)
    Наричат го конкурс вероятно да оправдаят сревнователния регламент:)
    Но субективният елемент не би могъл да се премахне съвсем...все пак, доколкото си спомням от учебника -"Архитектурата е изкуството са се строят сгради ,съоръжения и комплекси от тях..и т.н." - а стане ли дума за изкуство, нали?!:)
    НО- ясните критерии наистина стесняват кръга..

    ОтговорИзтриване
  4. Много добър анализ, поздравления!
    Самият аз съм архитект и общо-взето винаги съм преценявал въпросният конкурс по този начин - става дума за изброените недостатъци без архитектурната фотография...просто винаги съм смятал, че фотографията вреди на представянето на произведението. Това разбира се е личен възглед, търпящ критика...
    Някога, при соца, когато все още не бях архитект, но се интересувах от материята, се водеше много сериозен дебат в арх. средите на тема "контекста в архитектурата". Тогава това говорене ми се струваше поза, но е било така защото нищо не разбирах. След време ми стана ясно какво са имали в предвид под контекст тогавашните архитекти - умни са били! За жалост, всичко това, което споменавате, като недостатъци на конкурса е точно липса на контекст и в крайна сметка липса на архитектура. В повечето случаи, не във всички става дума за най-обикновена сценография, продиктувана от ниската култура на инвеститора и много често на архитекта /архитектурния занаят много често е далече от културата и архитектурното изкуство!/...
    Радвам се, че попаднах на текста ви.

    ОтговорИзтриване
  5. Дали архитектурната фотография е от вреда или от полза, според мен зависи от качеството и количеството. Снимките, а в днешно време и филмът са единственият начин да се покаже реалната обстановка, където трябва да се "впише" сградата. Почти всички нови сгради в България страдат от прекомерен "егоизъм"- изобщо не комуникират със съседите си.

    ОтговорИзтриване