Борко и Тодор строят в селото си кладенец. На тяхна си земя. С техни средства. Защото в селото питейната вода се купува само в бутилки, по 50 стотинки парчето. Кладенецът не е обикновен, защото в този район вода няма. Това е сложен кладенец. За целта братята са взели плановете на един такъв кладенец от каталога на немската фирма "Трьодел". Също плановете на един инженер от периода между войните, един от "класиците" в инженерното дело в България. Един млад учен от БАН също им е изпратил свои разработки и много се радва че трудът му ще види бял свят.
Най-сетне кладенецът е готов и работи. Не само хората от тяхното село, но и хората от околните села си наливат питейна вода от него. Но не щеш ли една вечер пристигат хора с маски и черни дрехи. Води ги нинджата Яворо Колемуша, Рицарят на водата. Братята са обявени за глави на банда за копиране на кладенци. Достойният Рицар съобщава по телевизията че са нарушени правата на Трьодел, на учения от БАН и на класикът - инженер. Че братята са предизвикали загуби в рамер на милиони литри. Той игнорира писмото на учения от БАН, че той им е поверил разработките си доброволно. Класикът-инженер няма наследници, но пък държавата е подарила неговите планове на "Трьодел" в замяна на принтер и кочан фишове с воден знак. Тежки строителни машини зариват кладенеца. Правят се планове за нов кладенец. Инвеститор е "Трьодел". Има, разбира се, такса кладенец. Или като алтернатива минерална вода в бутилки (която също се оказва продукт на "Трьодел").
Сигурно се питате защо държавата просто не плати плановете на Трьодел и не остави безплатния кладенец, който функционираше така добре. И аз това се питам.
Сега малко по-сериозно. Преди няколко години се въведе практика за завършилите архитекти, ако не се лъжа от 5 години. В тези 5 години младите архитекти нямат право да подписват проектите си. Евентуално работодателят им може да включи тяхното име в описанието на проекта, но не е длъжен. Защото няма наредба или закон, които да го задължат.
Дали това е кражба на интелектуална собственост? Разбира се, че е кражба. Архитектът създава някакъв интелектуален продукт, а друг поставя под него своето име. И това в периода от професионалния живот на архитекта, когато той е най-креативен, ентусиазиран и отворен към развитие и нови идеи. Тоест в България опазването на "интелектуалната собственост" касае само правата на разпространители и издатели.
Това, което ме отблъсква е двуличието. Защото след следващите матури или кошмарни резултати от общоевропейско изследване отговорните отново ще си заскубят косите колко малко четат младите. Не твърдя че Читанка е била напълно законна или трябва да остане точно в сегашния си вид. Но защо нещо работещо трябва да се счупи и да се измислят сложни схеми за заменянето му?
●
Преди 11 години
