В проучвателната фаза на един студентски проект имах задача да напиша реферат за хостела "Остел" в Берлин. Получи се хубаво и реших да го превърна в пост, защото според мен темата е интересна.
Какво е Остел?
източник: http://ostel.eu/
Думата идва от "хостел" и Ost - изток. "Ostel" е дизайнерски хостел близо до Ostbahnhof (източната гара в Берлин). Позиционирането му е добро, защото има удобен транспорт, наблизо са разположени много клубове и East Side Gallery (http://de.wikipedia.org/wiki/East_Side_Gallery). Всичките му помещения са обзаведени с открай-докрай с продукти на ГДР. Някой дълго, трудно и с любов е събирал мебели, лампи, снимки и дори стари рула тапети от складове, аукциони и разпродажби (вероятно в битка с други "осталгици"). После ги е подредил с вкус и така че да си пасват.
източник: http://ostel.eu/
Слабост на хостела според мен са фасадите му. Това, което едно време е било единадесет етажна панелка, сега е скъсено до 7 етажа и е боядисано в основни цветове.
Кому е нужно?
Доста българи ще се запитат кой изобщо би посетил подобен "комунистически" хотел. Посетителите му са почти само и единствено от страни, където никога не е имало комунизъм. Привлича ги възможността за "пътуване във времето" и потапяне в една съвсем различна и непозната за тях действителност. От друга страна рецепционистката разказа как една полска група се изнесла от хостела след първата прекарана там нощ. Поляците определили обстановката като "непоносимо подтискаща".
източник: http://ostel.eu/
Другото привлекателно нещо в хостела е много добрият дизайн. Изчистен, балансиран и функционален, според мен не отстъпва на много от съвременните минималистични дизайнери. Освен това е консеквентен. Всичко, от гардероба до поставката за четките за зъби, следва една стилова линия.
източник: http://ostel.eu/
В Германия напоследък се продават много източни стоки с първоначалното си оформление. В самия Остел има такъв магазин, в интернет има още няколко и дори в супермаркетите се завръщат много култови източногермански продукти. Показателна е и историята с Ost-Ampelmännchen, човечето от старите светофари в ГДР, което се превърна в запазена марка на осталгията.
http://www.ampelmann.de/html/geschichte.html
източник: http://ostel.eu/
Защо в България няма осталгия?
Причините са ясни. Друг въпрос е защо старият хубав дизайн от комунистическо време беше абсолютно зачеркнат и на негово място се появи някакъв отчайващ и безстилов сурогат. Да не си помислите, че говоря за качеството на продуктите и мебелите. Не говоря за него, то беше под всякаква критика, говоря само и изключително за дизайна. Този дизайн беше добър и ми е мъчно че изчезна.
Мисля че е в българите съществува склонност да изгарят всички мостове след себе си. Няма приемственост. Такъв пример е взривяването на мавзолея, с което постигнахме единствено това, че българските деца знаят още по-малко за новата ни история. В Германия събарянето на Двореца на републиката (местното НДК) предизвика много силна полемика. Затова пък двуглавия нацистки орел върху някои улични лампи и полуразрушеният от бомбите храм на Кудам още си стоят. Подобни паметници трябва да съществуват, не за им се кланяме.А за спомен.
Междувременно Остел е толкова печеливш, че се появиха още два такива хотела.
източник: http://ostel.eu/
