Сграда на годината или за един конкурс, който всъщност не се случи

„Сграда на годината” (http://www.buildingoftheyear.bg/inner.php?language=bg) е най-авторитетната архитектурна награда в България, поне според учредителите ѝ. Тази година, след като за пореден път се учудих на крайно недостатъчното представяне на отделните сгради, реших да се информирам как се презентират проектите. Ето изискванията:

”Да приложи към бланката:
- Цифрови изображения на сградата (300 dpi шир. 210 мм)
- Пет екстериора и пет интериора.
- Едно типово разпределение в PDF формат.
- Кратко описание на обекта, на Word ( до 50 реда) на български и на английски език, като се посочат специфични особености и използвани нови технологии, които отличават сградата.”

Така...

Значи проектите се сравняват на базата на 50 реда текст,10 картинки и едно разпределение.

Какво липсва?

1) Градоустройство.

Няма план в дребен мащаб с околното застрояване. Няма изискване за такова нещо. Нито дума за това как къщата се позиционира в града или квартала, нито дума за инфраструктура. Тези сгради са визуално „изкоренени” и едва ли журито си задава въпроса кореспондират ли със заобикалящата ги среда, било то по форма, големина, стил или нещо друго. Биха могли да бъдат в София, в село Ружинци, сред полето или в пустинята Гоби.

2) Разпределения, разрези..

За първи път чувам че „Сграда на годината” е конкурс за фасада. Какво точно може да се разбере за голям хотел от едно-единствено разпределение?

3) Анализи, диаграми, графики...

Сградата е система, и основна задача на архитекта е да я проектира така, че при конкретните условия да функционира оптимално. Това решение не е еднозначно, нито пък се подразбира и винаги се нуждае от обосновка. Интересно ми е защо когато бюра като Хадид или Фостър изразходват по най-малко две големи табла с диаграми и анализи за всеки един проект, българските архитекти смятат че са ги надраснали.


4) Макети.

Архитектурата е пространствена. Двуизмерните ѝ проекции дават твърде анемична представа за една сграда. Това е като да се опитваш да опишеш с думи картина.


5) Добра архитектурна фотография.

Да. Има и такова нещо. Има известни архитектурни фотографи, на които не по-малко известни архитекти плащат луди пари, за да снимат сградите им. Не мисля, че „Сграда на годината” има чак такива претенции. Лошите снимки не биха били проблем, ако не отсъстваше всичко друго. Драматични широки ъгли, лошо осветление, недомислена композиция. Когато правих семинар по архитектурна фотография, основно изискване беше всички да снимаме с обективи с нормален ъгъл. Пределно ясно е, че едно пространство, снимано със широкоъгълен обектив (напр. 35мм.), е оптично деформирано и не дава истинска представа за размерите на снимания обект. Не знам какъв е бил бюджетът на представените сгради, но вероятно са можели да отделят малко пари за професионален фотограф.

6) Концепция

Без коментар.

Какво се получи? Журито оценява сгради, без да знае как точно изглеждат отвътре или в пространството, как работят, как се вписват в средата на базата на непрофесионални снимки и малко текст. На вас не ви ли прилича на проформа?

P.S. Това е първият ми пост и май се получи малко ни риба, ни рак – тоест за архитектите звучи сякаш сега откривам топлата вода, а за неархитектите – суховато и скучно. Обичам да пиша за архитектура и обещавам да се поправя.